Сам съм и времето изгарящо лети,
отново сам, пустощта в сърцето пак боли
и с ледена прегръдка ме обгръща тъмнината,
Крещи със силен глас, раздира тишината...
***
Камък студен е в гърдите заровен...
Стон последен... със болка отронен...
Глас кънтящ в празнотата вековно,
образ далечен в сърцето самотно...

Лъчът светлина във тунела угасва,
той нивга за мен веч не ще да проблясва.
Не мога да спра и да върна нещата
и теб не мога да спра да обичаш "зората".

Влакът поел е по еднопосочната релса,
но очите прощални все още пред мен са.
Сълзите пресъхват, солта по бузите дращи,
а споменът мил е щом върнеш се вкъщи...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Arlekin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-25
прочитания: 108
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2109
   Произведения: 49159
   Съобщения: 227948
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73971
   SMS-и: 810
   Снимки: 4985