Закъсня

Почакай ме. Аз няма да се бавя дълго...
да питам другите... луната и звездите...
Да питам житото и житените кълнове
и дългокосите полета със браздите...
Дъгата да попитам, облака и вятъра
и слънцето, дъжда, а може би... нощта...
Почакай да попитам зимата и лятото,
огнището със огъня и въглена в жарта...
Почакай да попитам прелетните птици,
които свиват дом при всяка нова пролет,
а после се нанизват в дълга броеница
да търсят нови небеса за своя полет.
Почакай да попитам всички мои празници,
омръзнали до болка, да са все сами.
И на душата ми онези будни стражи,
които бдят на входа, лош да не рани...
Почакай! Дай ми време в разум да израсна,
докато той, преградите към теб посича,
докато ти съвсем на моя свят припаснеш,
а този вън, ми позволи да те обичам!

Почакай ме! Сега пък аз ти искам време.
Ти пита майка си... света - Не разрешават!
А днес - готов ли си - се питам, да приемеш,
че вече моята любов към друг решава?!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf