Как?...

Но как... да те очаквам кротко, тихо,
като кученце, стопанина на праг?
На любовта ми, само от трохите
да хвърляш при открехната врата.

А как... да те последвам... отдалече
със стъпки на невидимо присъствие?
Навън да ме оставяш всяка вечер
и все със оправданието - "Късно е!"

И дълго на вратата ти да драскам,
отчаяна, самотна, нежелана,
със луд копнеж по мъжката ти ласка.
И... само от надежда да остана,

че някога, от сън ще те изтръгнат
онези тихи стъпки, там, на двора.
Ще скочиш буден, сепнат, че си тръгвам
... Душата си за мене да отвориш.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf