Извънземен

Една ръка със седем пръста
лежи ми върху дясното сърце...
не искам да умирам непоръсен
от синьо слънце тук, под чуждото небе...
Мечтая в бягащите гъби
да се протягам с трите си очи...
Обратно времето във воя скръбен
фотонно в мене до мъгливо да горчи...

А се цедя на гладни капки
по плоски храсти, яздещ бавен сън,
неискан, димен, до венци нахапан...
И за какво? За нечие изящно "Бръм!"...
Да можех да не се търкалям,
да крача, както мога го насън
и гръдната ти кост да ме погали,
където името ти драсках с объл трън...

В дома си да се върна дето
звънят на пясък стъклени стени...
а сини грудки цъкат стара песен
за вирус в декомпресия с обратен спин...
Една ръка със седем пръста,
и две сърца... Не съм за този свят!
Сълза от третото око откъсвам -
разбрах... Родините неистово болят.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: regina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-25
прочитания: 176
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48594
   Съобщения: 213935
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73149
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937