Една ръка със седем пръста лежи ми върху дясното сърце... не искам да умирам непоръсен от синьо слънце тук, под чуждото небе... Мечтая в бягащите гъби да се протягам с трите си очи... Обратно времето във воя скръбен фотонно в мене до мъгливо да горчи...
А се цедя на гладни капки по плоски храсти, яздещ бавен сън, неискан, димен, до венци нахапан... И за какво? За нечие изящно "Бръм!"... Да можех да не се търкалям, да крача, както мога го насън и гръдната ти кост да ме погали, където името ти драсках с объл трън...
В дома си да се върна дето звънят на пясък стъклени стени... а сини грудки цъкат стара песен за вирус в декомпресия с обратен спин... Една ръка със седем пръста, и две сърца... Не съм за този свят! Сълза от третото око откъсвам - разбрах... Родините неистово болят. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------