Пропуснах те... В годините. Навярно беше, там - на спирката. И се качи на друг трамвай. Различни разписания. Маршрути.... Някакви разстояния, пред нас седяха... Тичах да ги стигна! И ти си гледал ръчния часовник. И чантата ти е била, препълнена със вестници (нечетени, че вечер си заспивал...) Останах си жена, за която да си спомняш. Несрещната и нецелуната.... Бъди, за мен мечта. Макар обречена, в несбъдване. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------