Минало несвършено

Облаци от тежка самота
мигат като огнени светулки.
Някъде остана любовта,
върху изоставените люлки.

Някъде по пътя, като миг,
падат между пръстите ми дните.
Всяка нежна дума стана вик,
който заглушаваше мечтите.

Всичко си отива някой ден.
Стъпките морето ще отмие.
Идващото бъдеще след мен,
спомените бавно ще изтрие.

Вятъра остана във нощта,
върху изоставените люлки.
Дните ни премигат под дъжда,
бавно, като гаснещи светулки.

Произведението "Минало несвършено" ползва условията на Криейтив Комънс договор

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-24
прочитания: 155
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7591
   Автори: 2051
   Произведения: 46561
   Съобщения: 228014
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69744
   SMS-и: 803
   Снимки: 4739