Пророк - А. С. Пушкин

Терзан от жажда на духа,

се влачех в пясъците мрачни,

шом зърнах ангел с шест крила

там де се срещат друми прашни.

Той с пръсти леки кат перце

докосна моето лице:

пророчески разкрих зеници

като изплашена орлица.

Ушите ми докосна той

и ги заля със звън и вой

и чух да тътнат небесата,

и ангелите да летят,

и морски твари да пълзят,

и сокът да тече в лозата.

Към мен наведе се велик

и празнодумния език

изтръгна - и лукав, и грешен,

и жило мъдро на змия

захвърли в моята уста

с десница, в кръв що цяла беше.

Разсече моите гърди,

сърцето трепкащо извади

и въглен пръскащ вред искри

в отвора зейнал той постави.

Лежах там - труп безжизнен, аз

и въззова ме Божи глас:

„Стани, пророк! Виж, чуй отново

и мойта воля изпълни:

по суша и вода със слово

човешките сърца гори!"

Пророк

Духовной жаждою томим,
В пустыне мрачной я влачился,
И шестикрылый серафим
На перепутье мне явился.
Перстами легкими как сон
Моих зениц коснулся он.
Отверзлись вещие зеницы,
Как у испуганной орлицы.
Моих ушей коснулся он, -
И их наполнил шум и звон:
И внял я неба содроганье,
И горний ангелов полет,
И гад морских подводный ход,
И дольней лозы прозябанье.
И он к устам моим приник,
И вырвал грешный мой язык,
И празднословный и лукавый,
И жало мудрыя змеи
В уста замершие мои
Вложил десницею кровавой.
И он мне грудь рассек мечом,
И сердце трепетное вынул,
И угль, пылающий огнем,
Во грудь отверстую водвинул.
Как труп в пустыне я лежал,
И бога глас ко мне воззвал:
«Восстань, пророк, и виждь, и внемли,
Исполнись волею моей,
И, обходя моря и земли,
Глаголом жги сердца людей».

                                    А. С. Пушкин

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf