Колко тежко е, когато някого обичаш, а той на друга подарил е своето сърце! Пред себе си това и да отричаш, ти знаеш - той не може вече да е твоето момче!
Колко трудно е и да го гледаш как със нея чувства се щастлив! Да знаеш, че със тебе бил е и сега това е спомен толкова фалшив!
Колко мъчно е, когато той забравил е за тебе! Тогава иска ти се да крещиш! Но знаеш, че дошло е вече време с него, с любовта да се простиш!
Трудно е, ужасна болка е да се усмихваш, когато не си отдавна в неговото сърчице! Да го гледаш как прегръща нея и да повтаряш: може би така е по-добре! -------------------------------------------------------------------------------------------------------------