StihoveBG.com
Начало Творби Автори Клубове е-издания е-книжарница Истории Лексикони SMS-и Форум Чат Други
Начало

Наши приятели
Творба - информация

ПОНЯКОГА

 

 

Събуждам се тази сутрин като животно – искрена прозявка и неопетнен от клишета възторг. Грабвам прозореца и го запокитвам в дълбочина – титаничен и неприсъщ жест, защото бих желал всички декрети и укази днес да пристигат при мен, за да ги накъсвам един по един и да ги изхвърлям карнавално на ситни парченца през зеещия отвор в стената; после да духна в оная тръба и да гледам как се срутват стените на този град, изпълнен със слугински занимания и прибежки, с вестникарски будки и потайни шмугвания; да причакам на шосето камионетката с новите филми за деня и да накълцам лентите кадър по кадър, над които съкрушени монтажисти да окайват майчиното си мляко; да грабна нежно първата оса, която ми попадне, и да я милвам по косматото гръбче, докато й омръзне да ме жили, и да размахам този подут пръст под носа на кметския наместник, докато телефонира на управата на зоологическата градина и нареди да се отключат клетките; да седна на някой бордюр и да следя с поглед закърнелия полет на орела, разтревожен от свободата си; да спра обезумялото тичане на застрахователния агент и да му поискам огънче насред овъгления град; да възседна автомобила си и да спазвам всички оцелели знаци, докато стигна края на града, където колоните от бежанци се сбират в една, по-широка и внушителна, наподобяваща предислоциране на армия, и да открия в една от редиците учителя си по химия от средните класове и след като огладя с подметка малък правоъгълник в прахоляка, с показалеца си меко да изпиша формулата на сапуна, на която той така много се радваше някога; после да откажа цигарите под изумените погледи на всички, защото съм единственият, който се движи в обратна посока; да се изкатеря до философския отдел на масивната градска библиотека и да срещна там първата си или последна любов (което според някои перодръжковци е едно и също, а според други – съвсем различно), прелистваща един именит автор; и да я грабна за ръка, преди да ни е затрупало; да й поискам прошка, държейки я за ръката, или да й поискам ръката, държейки за прошката; да й обясня в крайна сметка, че всички тия бръщолевения са плод на голямата суматоха, обзела все пак и мен...


-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: kokokamila
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2008-05-24
прочитания: 86
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
Вход

  потребител:
         парола:
                     

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика
   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46735
   Съобщения: 197277
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70338
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759

За контакти За СтиховеБГ Права и задължения FAQ Дарения Блог
Bulgar-BG.com | Clix.bg - виж какво се случва | Far.bg - Новини и Блогове | Авто Обяви | Pic4e.net | Chukni.com | Любовни писма
Онлайн библиотека | Предавател.ком