Розата

Безразсъдно разцъфнала роза

разлиства дните ми с безмилостно ухание.

Обръща времето - отново тичам боса,

а бъдещето е усмивка-придихание.

Не е ли същата, която ме убоде

по прашната, политнала пета?

Уж спрях сърдита, а пък си изгубих погледа

във нежната ù, цветна красота.

Онази роза, запечатана в картина,

отдавна е превърната във прах.

Но грее пак в безвремие градина:

трева, лехи и диворасла роза в тях.

Навярно някой ангел ни провожда

благословия с този аромат.

И красотата ù отново ме пробожда,

забива трънче в прашния ми свят.

Не търси Вечност. Нищо не пести.

Разголва щедро свойта цветна същност.

Не се щади - цъфти, цъфти, цъфти...

След туй умира. Но е вечна, всъщност.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf