|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Недосегаемите
* Писмо до една приятелка
Няма да се предаваме, мила!
Няма!..
Така ще си умрем -
с гордо вдигнати брадички...
Прави ще легнем, скъпата ми!
И земята ще се уплаши да ни покрие!
Ще стърчим дръзки и усмихнати от дупките,
а времето ще ни заобикаля страхливо,
мамка му!
До някое пришествие... до края,... до когато!..
Ще летим,
ще се реем и
ще си бъдем ние...
Напук на всичката лайняност на битието
и небитието!:)
Ще седим там, долу и ще си говорим,
ще изравяме забравени цигари по джобовете,
ще философстваме,
ще рецитираме поезия,
ще мечтаем в дактили,
а небето ще се навежда да чуе какво си говорим.
Защото... иначе не можем...
Не можем!
И ще плачем!:(
Когато и колкото си искаме!
Нали?
Пък ако ще...
да поплава в сълзи светът,
да се разкиха,
да се пресоли, неговата кожа!...
Няма да си крием под душа мокрите лица!
Ще му се изплачем право в гуреливото лице...
И няма да се предадем!
Нали, мила?
Нали няма?:)
Защото ние просто...
Ние не можем иначе...
Аз
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: regina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-24
прочитания: 77
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46735
Съобщения: 197277
Лексикони: 2130
Коментари: 70338
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
