Чакай го

Ще разказвам за теб на света...
И ще слушам какво ми говори,
даже вятърът, грабнал листа
двете думи, на теб да повтори...

Как ми шепнат листата "Обичай!"
Как проплаква дъждът, че боли.
Как в душата на вади се стичат,
непотребните мои сълзи.
И как Изгрев, забързан сред хората
все те търси за топло "Здравей!"
Да си тръгвам? - как питам Умората.
Как отвръща ми Залез - "Недей!"
Как, когато пак дойде нощта,
как, когато будува боляща,
все ми спомня за теб, за неща,
назовими по-простичко "Щастие"...

Ако някак отново осъмна,
със душата, докрай неизплакана,
ще разказвам от сутрин до тъмно
пак за теб. И ще чувам все - "Чакай го!"

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf