|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Поети
Пишем си сами в тъгата
и пишем несами в ноща
и винаги оставяме затворени,
отворена вратата,
от чуждите замръзнали мечти,
към личния пожар.
И всяка нощ и ден
завиваме постелите,
на цъфнали поля от мак
и сладък нар
и всеки ранен час зовем,
къде ли сте, приятели,
докрая на света разлюбени,
от светлия, суетен,
млад и вечно неразбираш
пъстър и човешки карнавал.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: bliznaka
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-23
прочитания: 77
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46742
Съобщения: 197452
Лексикони: 2130
Коментари: 70352
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
