Сирачета

Без собствен дом живееше отдавна.
(Не помни даже да е имала такъв).
Но винаги заспиваше на топло
прегърнала крайуличния стълб.

Подхвърлиха и дрипаво елече.
Завивка беше скъсан, стар чувал.
Дали си спорила със Бог, човече,
че днес вечеря пак не ти е дал?

Най-истинска е тя когато плаче...
Нослето трие с мръсните ръце.
Че личното и име е ,,сираче''.
Фамилията кой ли и отне?

По цял ден обикаляха около сергиите и просеха.
Видях ги снощи седнали на тротоара. До електрическия стълб. Тя беше на около 10, а момченцето на около 4 годинки. Боси и мръсни. Циганчета... Беше го прегърнала. Като майка... Тя пееше или плачеше, не разбрах, но нещо говореше. Малкото ядеше закуска, може би изровена от някой кош. Около тях се навъртаха кучета. Също гладни, като тях. Поспрях се. След малко кучетата си тръгнаха. Тръгнах си и аз. Но... те останаха.
...
Това е историята пресъздадена точно така, както я видях.
Благодаря ви, че прочетохте!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf