Гара самотна, забравени влаковерелси, чертаещи тъжни следипак се завръщам, така както някога,където се срещахме с тебе преди! Весели бяхме - светът бе за дваматръгвахме смело след всеки нов влак,но времето мина, тебе те няматърся отчаяно някакъв знак! Може би пак ти ме чакаш на пейкатаможе би пак си донесъл цветяпокана за танц ще отправи сиренатасветът ще се радва щом слеем тела! Сядам с надежда - пътища чакатзнам, ще се върнеш щом падне нощтакакво са годините - нищо не значаттука започва и свършва света!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------