|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
КОГАТО СИ ОТИДА ЩЕ ВАЛИ!
Отивам си! Отново в мен вали,
Очите ми, към локвите поглеждат
И там видях я, как след мен пълзи
Отхвърлената, старата надежда!
Разгръщам с длани, гъстия шубрак
На джунгла заприлича любовта ми
И там отново гледаше ме мрак,
Преследваше ме чак - до същността ми...
О, Господи, създал си ме такъв,
Това ли беше твоето проклятие
Нима във мен течеше твойта кръв
И този стих е твоето разпятие...
И в царството небесно понеси
Посланието. Най-подир душата,
Която без да иска, прегреши
във адът, който беше на земята!
Отивам си! Отново ден по ден
Надеждо... с тебе чувствах се тъй млад
Но ако днес, вървиш отново с мен -
Добре дошла, в Изгубения Свят!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lamarin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-23
прочитания: 110
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46735
Съобщения: 197277
Лексикони: 2130
Коментари: 70338
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
