Най-добре да забравя Верона.
(пък и ролите на Жулиетите)
За какво да играя икона,
по балконите на Капулетите?
Приръмяват по мене кълбета
от дъждовност и кротки светкавици,
зряла ягода цопнах, където
оглушах от цикади във плявата.
Умножих се да гледам навътре,
да се пречкам в краката на вятъра,
и халкички по сините бърни
да окачам на лунните прагове...
Тъй, че... няма Верона, и Шекспир
(прекалил, вероятно, с уискито)
е измислил от думите плетка -
"ред съдби, ред сълзливи измислици".
Ще забравя за тази Верона!
(кой ли вярва в такива романтики?)
Ще приседна по здрач на балкона,
и... за теб ще потъна в очакване.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: regina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-23
прочитания: 77
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7754
   Автори: 2107
   Произведения: 49070
   Съобщения: 223947
   Лексикони: 2310
   Коментари: 73798
   SMS-и: 809
   Снимки: 4970