|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Пореден миг
Няма да ми изтръгнеш
и последната сълза!
С нея не мога да се разделя,
както с любовта!
В очите ми нищо не блести,
остави я там стаена,
нека бъде твоя спомен
и надежда за красиво!
Изстинаха мечтите,
посърна и усмивката ми,
до теб щом се доближа се губя
в морето на твойте очи сини.
Там не съм сирената,
която те ласкае,
а рифът, способен да те онищожи.
Не бягай, с мен се срещни!
И ден и нощ,
всичко тихичко крадеше си,
накрая на ръба съм само аз,
оставена с последен зов!
Но света зове те към другия път,
не знаеш що в мене бие
и всяка вечер сънувам,
загубих всичко, но помня всяка част от теб!
Това ми стига за да живея,
за да се събуждам сутрин,
да продължавам да играя
най-трудната игра с любовта!
23.05.2008г
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: cvetity
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-23
прочитания: 85
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7741
Автори: 2105
Произведения: 48922
Съобщения: 208367
Лексикони: 2302
Коментари: 73707
SMS-и: 809
Снимки: 4960
|
|
|
|
|
|
|
|
|
