ОЗВЕРЯЛО

Нощта се свличаше по страните на лицето ми,

звездите... раните създаваха със блясък,

вятъра... разкъсваше ми дрехите,

кой кого... предаде и наказа.

Тишината... се просмукваше стаена

и залагаше капани във душата ми,

от дъжда не бях греховно аз сломена,

само мокра и до кости изоставена.

Мъртвото... усещах отдалече

и копнееше за чувствата ми сластно,

властно или нежно ме отнемаше,

от смъртта си бягах... беше тясно.

От смъртта на вечното, а тленното бе живо,

жадно... прималяло се просмукваше,

във очите си умирах полудиво,

нещо във душата... се пропукваше.

23.05.2008г

Арията "Каста дива" от операта "Норма" Белини.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf