Препускащи образи
с лица на измръзнала птица.
Това са моите собствени отражения,
които прочитам в очите на другите.
Едно студено безразличие
сковава членовете ми.
Прозрачен
е всеки неизказан израз.
По непомръдналите устни на говорещите
прочитам мислите им.
Всичко е накъсано.
Желая да прозра началото
и целостта на края.
Желая да позная себе си
в озъбения океан от призраци
и да се гмурна в него.
Боли ме тъй далече.
Желая да се стигна. Изтръпвам.
Студът ме улавя в клещите си
и рисува по миглите ми
ледените си огньове.
Чувствам се неземна,
изтръпнала от питане -
висулка от дървото на моето безумие.
Дърво, което е попарено
и чака пролет, за да цъфне.

09.11.99
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: usmiwka
раздел: Лирика -> Авторска песен
публикувана на: 2008-05-22
прочитания: 76
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7971
   Автори: 2197
   Произведения: 51845
   Съобщения: 249096
   Лексикони: 2459
   Коментари: 79671
   SMS-и: 815
   Снимки: 5312