посветено

да е страх от бездни,

но стъпките дълбаят

зачакалите срещи

на закъснелите съдби.

да са звезди, че да гадаеш

под писъка общоприето,

подпалил думите с лъжи,

заровили небето в пепел.

каква нагласа влачи хоризонта

след истерията на тези болни птици

щом наи-добрият винаги далечен

разкрива порива на слънцето,

с омразата на всичките деца,

изплакали мечтите си с дъгата,

в морето - шепотен, въздишан, вечен,

в желанието да си сам,

разпилял живота си в недосег,

измислил спомен -

да е ваш,

а той все плаче и прегръща,

незаслужил старост.