Късно е вече!

Светла илюзия,
миг отчаяние,
тъжна победа.
Мигове кратки
на покаяние
като пред Бога.
Колко мечти
разпилени на вятъра,
колко надежди...
Мигове търсени
и отминавани,
мигове тежки...
Бледа раздяла
към нас се промъква
дълго и бавно.
Тази агония
страшно измъчва.
Става ни хладно.
Губи се смисъла
във всяко движение,
във всяка утеха.
Думите нищо
не значат за двама ни.
Късно е вече!...