Скитница

Навеждам глава - сълзите в очите ми парят.
Протягам ръце - в нестихваща жар да изгарят.
Не търся надежда - не мисля, че има такава.
Нечиста и скверна как тази нощ бързо минава.

Към теб устремена не виждам, че грее зората.
От теб опетнена за мен не блести красотата.
И жадна за ласки намирам покой в тишината,
а вятърът пее, замислено шепнат листата.

Отново заставам сама сред тълпата от хора,
принудена единствено в скръбта си да търся опора.
Повдигам глава и разбирам - изсъхват сълзите.
Над мен е небето - там приказно светят звездите.

Потеглям напред, без да зная къде аз отивам.
Превръщам се в скитник, в мъглата позорна се скривам.
Молитви и трепет се сливат в едно с вечността.
Без теб ще живея. По-чуден без теб ще е света.