...но да си обичан

Сега си още силен с любовта ми.
А аз - по-дребна от нищожна мравка,
тревата под краката ти... поляна,
росата, твоите нозе, оплакнала...

Сега си силен... Любовта е слаба.
Осъдена да вярва и да чака.
Безразумна пред думичката "Трябва".
Безстрашна и пред силите на мрака.

И всичко - унижения, лъжи,
понася с болка и надежда сляпа.
Дори, когато много й тежи,
мълчи, търпи, съдбата не оплаква.

А ти сега, на вятъра приличаш.
Пък аз - нищожна. Имам си... сърце -
едно сърце, с което да обичам,
да те прегърна силно - две ръце...

Сега си силен, като ураган.
Безмилостно по пътя си завличаш.
Но зная, че не искаш да си сам -
с нищожна обич, но да си обичан.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf