Глас от кладата

Гласът й прегракна от викане,

следван от злоба и кикот,

звуци в печал преродени,

в солници в сол пресолени.

Лицето кривеше в усмивка,

клеймо на моментна отбивка,

в спомен боядисал тъгата

с бледи бои на дъгата.

С кръвта си, порядъчно алена,

горяща на клада, запалена,

вслушана в стържещи викове,

плаща цената за никъде.

Чувам вика ти на болка,

затворил кръга в обиколка,

глас на оловна камбана,

всъщност не глас, а отбрана.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf