СТРАХУВАМ СЕ ЗА ДЪЩЕРЯ МИ...
* * * Когато всяка нощ заспива, аз пазя крехкия и сън, мисълта за нея ме "убива", във мен се впива като трън. Разказвам и за приказните феи, за светлините на града... Препълнен от светци - плебеи, и... измамна тишина... А тя заспива, моята принцеса, и тихичко расте в съня, на ъгъла разхождат се... метреси, съседите се вихрят в препирня. А там, от лявата страна до моста, събрали се среднощни жрици, животът им, е... "холокоста" Затворени в кафез за птици. И те са бИли малки като... нея, над тяхното легло е майка бдяла, треперейки над свойта фея, а днес се радват, че е... цяла. Страхувам се да не порасне, и пак така неистово го искам, душата и свещИца - да не гасне, и щастието в нея да се плиска. Дали ще е готова за живота? Ще я пазя вечно... да не падне, ще мисля свито с... неохОта, за моя страх - да не пропадне. Колкото и време да я крия, тя някой ден ще види мрака, и сводници и феи да избия, все някой в мрака, ще я чака... "Почуквайки" на нейната душа, пък може някой там да ми отвори, ще я разходя из града пеша, сама да види... калните му двори... * * *
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: tarapo
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-05-22
прочитания: 128
точки: 43 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 23 ( виж препоръчалите )
|