Последен бряг

До... "новото пристанище"... ми рече.
Ръцете ти, безсилно се отпуснаха.
И сякаш бе последната ни вечер.
Целунах те невинно. Но със устните
посегна моите, за миг да срещнеш.
Избягнах ги от страх, като опърлена.
Една целувка огнена, гореща,
навярно би ме спряла, би ме върнала.
Вратата ми отключи. Трябва вече...
Но аз се бавех. Крачката последна,
не исках да направя тази вечер.
В очите ти не исках да погледна...

Раздялите са вечните ми смърти.
Да бях умряла, беше по-добре.
Изпращана така съм рядко пъти -
с любов. Но все разкъсана на две.

А толкоз исках с тебе да отплуваме,
единствено с любов във пътен сак.
Повярвай ми! Повярвай, че си струва!
На обич вярва даже и глупак...

Аз вече тръгнах. Сгърчи се лицето ти.
И как ще се забравим двама? Как?
Оставих ти частица от сърцето си.
За твоето сърце, последен бряг.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-22
прочитания: 136
точки: 47 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 28 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7508
   Автори: 2026
   Произведения: 45338
   Съобщения: 239750
   Лексикони: 2032
   Коментари: 67367
   SMS-и: 797
   Снимки: 4653