За нощта, самотата и любовта

Нощта е тъй нежна, тъй романтична и прекрасна. Тя ни приканя да бъдем щастливи, да споделим любовта си. Цветната градина, озарена от лунна светлина, шепне и радва ухото.

Но защо, защо се наслаждавам на тази приказна картина сама? Защо си нямам сродна душа? Или къде се е скрила? Как да я открия? Аз вярвам, че ще се появи и някога ще мога с нея да споделя полъха на вятъра и сладкия аромат на рози в полунощ! Вярвам, че някой, някъде сега тлее и също като мен,мечтае и вярва... Той също чака звездите да му пратят нечия целувка... Но тази целувка трябва да носи най-нежното послание... И си заслужава чакането!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf