Днес трябваше да бъда щастлива, да се радвам, да се усмихвам. Но всъщност това беше най-ужасният ми ден. За последен път те видях, загубих те. Сърцето ми остана наполовина празно. Мислех си, че поне другата половина може да бъде запълнена. Мислех, че имам наистина близки хора, които ми вярват и на които аз вярвам... Но какво се оказа? Аз давах всичко, а ми взеха дори най-малкото, което исках. И честно ли е? Надявах се, че те бяха с мен в мечтите ми... Но всъщност ограбват живота ми, малко по малко, от най-незначителното. Аз обаче, няма да се предам, ще замълча и ще продължа, пък ще видим... Животът е пред мен... Аз още вярвам сляпо в мечтите...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: sunny_snowflake
раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2008-05-22
прочитания: 73
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2108
   Произведения: 49133
   Съобщения: 227072
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73951
   SMS-и: 810
   Снимки: 4976