От емоции преситен
и от чувства беден
се вглеждам надълбоко
в душата си,
но нищо там не намирам.
Студено, тъмно,
като в гроб е.
Сърцето ледено,
дъждът вали и мрак е.
И тръгвам по пътека
безпътна, смътна и нелепа.
Къде ли ще ме отведе?
Единствено си знае
тя съдбата.
...
Надежда все пак
мъничка мъждука
там нейде много надалеко
се вижда цвят
окъпан в росата.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: david
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-21
прочитания: 149
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52683
   Съобщения: 244549
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81815
   SMS-и: 820
   Снимки: 5396