С очи попих сълзите на дърветата,изгубени пътеки в познати стъпала,потръпва изроненият асфалт в безветрие,под пулса на изгубена сълза,зловещи сенки сплетоха косите ми,потънала в безмълвие, изтлях,от болка и от мъка по звездите,които нивга не видях.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------