И мургавият цигулар,
прекършил кръст,
над рамото му свири трели "на уше",
а той -
от маса в дъното повдига пръст:
"Дай, келнер,
двойна... без мезе..."

Мълчи и пие после,
втренчил поглед
в себе си -
по-празен и от кръчмата.
Поредната угарка тлее кротка,
като сълза
по скулата небръсната...

Сега
светът му е във тази чаша...
като Титаник между кубчетата лед.
Душата му -
напев от Сарасате,
изплакан от неискано сърце.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: regina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-21
прочитания: 87
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7753
   Автори: 2106
   Произведения: 49038
   Съобщения: 214491
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73747
   SMS-и: 809
   Снимки: 4965