Спречкаха се думите - кръстосаха умение... И нямаше безсилие, ни отлив, само щурм... Езици се разплитаха - кресливи и развързани, нищо не задържаха във яростния ум.
Развихриха се чувствата, от кожата излязоха... Уморена обичта си тръгна във зори. Гордостта сега пируваше и стъпваше проядена - готова в свойта сила и море да раздели.
Наостриха се погледи - от мислите подклаждани... Сякаш в друго време светът се завъртя. И нямаше надмощие, и нямаше падение... Съсипана на пода лежеше любовта...