Просто те обичам

Ти още стискаш във ръце сърцето ми.
И то е още с тебе, неотлъчно.
Дори не виждаш как кървят ръцете ти
от ноктите на чувствата. Измъчваш ме.

Защо подпали чергата му бедна
със пламъка на чувствата от ада?
Обикна ме. Изплаши се. Побегна...
И по-добре, да я не бях познала!

Наистина, животът продължава.
Макар и с всички болки от преди.
И всичките им белези остават...
В ръцете ти са пресните следи.

Последна рана и последна болка.
Изглежда е съдба да бъда ничия.
Какво, какво обикнах в тебе толкова?
Не знам. Но просто те обичам.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf