Мисли за мене като за неверница

Умирах в твойте длани с примирение,

(изпила бе отровата кръвта ми).

Повярвах, че си моето спасение

(или поне това на любовта ми).

Не сбърках, но пред мен избърза времето,

(за някъде навярно закъсняваше).

След мислите за щастие отнемано,

Смъртта в едно презрение се давеше.

Защо заплака? (Ти пред мен не плачеше...)

Надяваше се да прогониш Черната!

Но с тежка злоба тя край мене крачеше!

Мисли за мене като за неверница!

Така без болка всичко ще забравиш,

А образът в сърцето ще бледнее!

(Освен, ако с печат не го поставиш

И искаш до живот във теб да тлее!)

Така си тръгвам... с ласкаво дихание!

Щастлива бях до теб и... като всички

Ще нося свойто черно наказание...

И след смъртта дори ще те обичам !

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf