Ти си ураган от бурни ласки и весел смях. Заливаш ме, засипваш ме със тях. Отнасяш ме в чуден свят, на наслади и страсти богат. О, поспри! Глътка въздух ми позволи. Но и във въздуха си отново ти, с твоя аромат на пролетни треви. В очите сега влюбено ме погледни. Видя ли там, огнено сърце за теб гори. Обичам те свежо-бяла, в ранно утро като слънце засияла. С тебе да започне ми деня и под нежна луна да ме имаш до себе си в нощта.