Мъжът е камъче ронливо

Подръпвам смело вчерашните страхове

и като скалпове ги кича на колана

от мен любими, вече всичко взе,

ала какво ще ми дадеш в замяна?

Досещам се - пароли вместо думи

и правила, а чаках пролетен букет

напук ще си откъсна късче от душата ти

дано ми носи повече късмет.

Как важно гледаш, сякаш съм прозрачна

това се случва всеки божи ден,

но май със спомените си говориш

и нищо вече не докосваш в мен.

Прозрачни са единствено очите ми

планински нежни сини езера

и който не разбира тяхната магия,

се дави мигом в ледената им вода.

Ала жена съм, няма да погубя

трохите спомени и птичите крила

лети си смело, мога да съм друга

мечтателна и нежна, бяла и добра.

Благослових и лошото и силното във тебе

ако си слаб - съм твоята стена

и винаги ще искам невъзможно

от нелюбов да те спася.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf