Като живот

Не искам да ме любиш, ей така.
И утре дълго, дълго да те няма.
А щом у теб събуди се страстта,
да ме потърсиш пак. По мъжки само.

А аз, обвързана до край, до нервите,
до всяка клетка на зовяща кръв,
да се измъчвам и да стена от неверие,
да съм желана, като мъжка стръв.

И да ридае в мене не копнение
от някаква си плътска самота,
а лудостта душата си да слея
не с друга, а със твоята душа.

Недей да ме обиждаш. Ти си мъж.
За теб страстта е само плод на мисъл,
С която често, често изведнъж
се сещаш, че като жена ме искаш.

А любовта ми е, като живот.
Без въздуха не може да се диша.
За мен това е, форма на любов.
Вземи я цялата. Ако я искаш...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf