Моята звезда

Всеки своята звезда си има
която силно свети и през деня
не само в тъмните нощни доби
показва ни най-вярната следа.

Когато угрижена съм вечер
и лутам се в мисли раздвоени,
звездичке моя, ти благословена,
изход покажи ми в моята дилема.

Сутрин когато слънце изгрее
не заспивай, от нощният страж уморена,
до мене застани отново сияйна
с теб съм спокойна, с теб съм одухотворена.

Пътят ни с тебе - еднакво е дълъг,
от първата глътка въздух поета
и аз като всички - звездичка си имам,
и тя живее докато диша човека.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf