НЕ-СБОГУВАНЕ

Начало

Творби

Автори

Клубове

е-издания

е-книжарница

Истории

Лексикони

SMS-и

Форум

Чат

Други

Начало

Наши приятели


Творба - информация

Протриха се ръцете ми от тръгване.
Аз нямам още глас да се сбогувам.
Настръхнали са мислите ти. Стръмно е,
Но атомите вяра ще пътуват

До крайния предел на непознатото.
Над пропаст се изправя само смелият.
Ще тръгнеш ли към мен? И срещу датите?
Безплътни календари ни разделят.

Пресъхнахме, подвластни на сезоните.
Раздират ни прегръдката... до сиво.
Олекна във сърцата ни оловото
Понеже всяка сутрин те настигам...

Сънят е омагьосан. Под решетката
Копнеят за предричане сълзите.
Припомнят измечтаното, отнетото...
Потропва самота, като копито,

Но няма да те върне пред вратата ми.
Издирвам още слух да се сбогувам.
От Тихото дали се ражда вятърът?
Пулсирай в мен. Аз искам да те чувам...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: kalatea
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-20
прочитания: 142
точки: 47 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 26 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46659
   Съобщения: 193315
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70119
   SMS-и: 803
   Снимки: 4752