Ще те целувам

Ще те целувам

както вятърът разплита кестени

и ще те пия

без да дишам люляци.

Потъвай бавно в портокаловите ми дантели,

до дъно теменужени стенания открий.

Капките сладост по кожата ти

попивам с клепачи, отрекли себе си.

Трепетлики ли ни правят серенада

или устните ми се сгушват в гърдите ти?

Сънувай ме безгласна, но тръпнеща,

непонятно възкръснала в теб.

Дъщеря на бурята съм

и те искам бушуващ,

в прасковените ми истини

да намериш пристанище.

Нощта не свършва с плача на брезата,

познала очите ни.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf