И аз не знам какво . . .

През декември мечтаех за пролет,

дойде пролет - очаквам снега

като стария жерав съм, който

често в полет не стига брега.

--------------------------------------------------

Любовта ми за миг се превръща в омраза,

а омразата нишки плете

после някак, съвсем неусетно

става каменно мойто сърце.

-------------------------------------------------

Не обичам със пръстите мъжки,

да се ровиш в любими неща,

да съм слаба от страх, че те губя,

да осъмвам на тъмни места.

--------------------------------------------------

Като цвете в градина от сухата почва,

неполивано, диво, само

нежни клони разпервам с надежда,

да сме заедно - в добро и във зло...

--------------------------------------------------------

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf