Трябват ми две топли думи само,
за да ме сгреят в моя тъжен ден.
Прегръдка нежна, силно мъжко рамо,
но няма те, отиде си от мен!
Трънлив бе пътят - цялата съм в рани,
кръвта от тях със сълзите отмивам.
Солените сълзи дълбаят ями,
дали съм жива и към кой ли свят отивам?!
