не те забравих

Излъгах - не те забравих.

Лъжех денем - когато казвах - не го мисля.

/заравях се в делнични задачи и се преструвах, че вниманието ангажират.../

Лъжех вечер - когато казвах - не го чакам.

/залисвах тялото, очите и ръцете с още грижи... някак...

и се преструвах, че е все е едно това, че няма те... /

Лъжех нощем – когато в сънищата ми нахлуваше

и лъжех, че те гоня и че искам да съм будна...

Излъгах – не те забравих.

Кажи ми - какво е да си дявол в рая?

Отново с тебе мислено ще поговоря.

Кажи ми – какво е да си гост неканен?

Зная, ще мълчиш, отново, ала аз ще ти говоря

и каквато съм бъбривка, ще те питам, питам...

Кажи ми – какво е вятъра да гониш.

С покрив над главата, бездомен ти да бродиш?

Кажи ми – не мълчи отново.

Кажи ми - когато сутрин се събуждаш,

коя е първата ти мисъл?

Когато ти лицето си измиваш

и в огледалото поглеждаш – себе си ли виждаш?

Какво е да си ти крадец, беглец, убиец на надежди?

Недей се ти мръщи и възмущавай...

Кажи ми – дали ще ми е лесно някой ден да кажа – ти прощавай?

Лесно ли е да мълчиш?

/... когато въздухът около мен и теб

агонизира и е едно мъчително очакване/

Кажи ми – какво е думата – раздяла?

Просто букви някакви ли, някак наредени и трудни за изричане?!

Кажи ми – по-удобно ли е да мълчиш,

като след себе си врата не хлопваш,

а открехната оставяш... ... за всеки случай,

ако някога размислиш или пък просто скуката дотегне...

Кажи ми...

Кажи ми – да питам още смисъл има ли?

Въпросите са хиляди, но аз замлъквам...

... до следващия път, когато ще напират да те питат...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf