Една пролетс аромат на дъжд и твоят пърфюмобляла малките бургаски уличкии заличила самотатаедна пролетв която се научих да те обичамвсяка вечер, всеки миг, със всяко вдишванев която ежедневието ни се оцветитази пролетв която се усмихвахмакар и ходейки самазащото теб очаквах и твоята прегръдканашата пролет... ... която тепърва предстои
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! ------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови ли, всичко в мен и около мен...думите просто се лееха не ме интересуваше рима, не ме интересуваше конструирането на текста и нямах търпение да спра своя ход и да пиша...това ли било то белия стих?! :)
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------