Изплакана

Направих крачка, после плахо те отстъпих,

протегнах устни, друг те пожела,

прокарах пръсти през косата ти,

не смогнах, мойта оредя.

Поисках вечност, с моето безумие,

не беше, плака любовта,

погребах те в неразумно пълнолуние,

несретна в безволие умря.

Посърнах в твоето отсъствие,

поисках те, ти не разбра,

защо потърси ме, в безвремие,

нима така загива любовта.

И днес със спомени погубени,

проклинам, че не бях,

единствен, твой, без целомъдрие,

проклинам се, че се търпях.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf