Сънувам думи

Сънувам стихове.
Тополов пух валят от мене,
въздушни светове,
в имунната система - време.
И искам да се влюбя.
Отново. В себе си. Във някой.
До бяло пеперудено,
до плуващо понятие.
Да бъда пърхащ сняг,
до кръв разлистено безумие,
и оня тайнствен праг -
приседнал сладко в сляпо лутане.
Сънувам думи.
С цвета на див копнеж за нещо,
неясно-полулунно,
притулено омайно в грешното.
Сънувам стихове,
жита, метличини и макове,
и бързи ветрове,
и ехо на далечни влакове...
Сънувам те. Къде си?
На пръсти сутрин се събуждам,
и ръся белези,
от себе си - тополов пух за влюбване.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: regina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-18
прочитания: 61
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2057
   Произведения: 46684
   Съобщения: 195181
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70236
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759