Яна плаче на полето.
Сълзи рони, нива пои.
- Море, Яно, бяла Яно,
защо квасиш зряло жито?
Жътва идва, опомни се!
- Опустяло златно жито!
Либе пише от чужбина -
няма да се върне вече.
Друга Яна си намерил.
- Море Яно, млада Яно,
не съсипвай зряло жито !
Друго либе ще си найдеш.
Дребни братя и сестрица
зимата с какво ще храниш?
Яна жъне на полето.
Сърп ù пее в класовете.
Песен вика, песен плаче.
Есенеска ще да жали.