Невидима

Оглежда ме луната,
изпитателно, безмълвно...
и става ми студено.
Недоверчива,
сякаш съм й непозната
...а всичко онова,
до кръв
дълбоко споделено...
И как да ме познае -
изгубих си очите,
не виждам...
и невидима сега
съм в тъмнината.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: junel
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-18
прочитания: 136
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2055
   Произведения: 46645
   Съобщения: 193057
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70076
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753