|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
въздух
Днес небето заспа под прицела
На комините на завод,
Заваляха сълзи боядисани
В черен цвят, от ядосан бог,
Пада вечер, милиони светлини
Носят във града живот,
А в двигатели на коли, гори
И последния кислород...
Във алеята, плачат пънове,
Скрити в тлъстия буренaк..
И стърчаха във мрака кранове -
Там строеше се нов бардак..
Ние хората, носим знаците,
И си мислим че сме сами,
Но развити цивилизаций
Са изчезвали и преди...
А небето стои, под прицела
От комини на стар завод,
В черен дъжд, днес града заспиваше
Със последния кислород...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lamarin
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-05-18
прочитания: 97
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46715
Съобщения: 196061
Лексикони: 2129
Коментари: 70286
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
